Патриарх Вартоломей: Политиката на „Третия Рим“ е основен фактор за разделението на православния свят
„ Бихме желали горещо да благодарим на уредниците на този нов симпозиум на Конференцията за международна политика „ За един рационално отворен свят “, за това, че още веднъж ни поканиха да участваме в тази доста забавна активност.
Украинската война, предизвикана от несправедливата експанзия на Русия през февруари 2022 година, съставлява най-тежката европейска геополитическа и филантропична рецесия от края на Втората международна война, съпроводена с жертването на огромен брой украинци, руснаци и други, както и с унищожаването на цяла страна. Можеше ли да се чака такова злополучие?
Специалистите по интернационалните връзки се пробват да обяснят тази обстановка, като се базират на изискванията в края на Студената война. Сгреши ли Западът, като се възползва от разпадането на Съветския съюз, с цел да откри въздействието си на Изток? Дали смяната в главните салда в Европа разсъни още веднъж старите страхове за допустимо заграждане на Русия?
От друга страна, по какъв начин да не вземем поради
желанието за самостоятелност на народите,
живели под руско подтисничество? Как да не отговорим с актове на взаимност на изоставянето на Източна Европа на господството на Москва в името на системата от зони на въздействие, основана от Ялтенските съглашения?
Този спор безспорно е състоятелен. Визията на нашата Църква обаче е оттатък тези сегашни вероятности. Нейният взор се корени повече в историята като цяло и в частност в църковната история. Ние считаме, че източникът на нашите несгоди е разследване от неточности в преценката във връзка с въпроси, свързани с вярата. Именно заради тази причина ние се идентифицираме с термина „ православие “– обективна и правдива религия.
Православната черква изигра фундаментална роля за появяването на тези две действителности, както обособени, по този начин и преплетени – Русия и Украйна. Мястото на драмата е пресечната точка на двойния кръстопът сред Европа и Азия. На първо място, провлака сред Балтийско и Черно море, основна ос за търговията сред Северна Европа и Източното Средиземноморие. Перпендикулярно на този кулоар, в южната част на днешна Украйна, се образува кулоар, отворен за придвижване на нации, през който са минали няколко поредни нашествия. Търговската функционалност разреши структурирането на властта и отварянето към цивилизацията и към външния свят. Вълните от нашествия и алчността на близките сили, въпреки това, постоянно разрушаваха политическите структури и подлагаха популацията на голямо страдалчество. Именно тази диалектика сред построяването и разрушаването изяснява появяването на украинската еднаквост.
Пространствената политическа карта на днешна Украйна е променяла формата си неведнъж през вековете, от Киевска Рус през 9 век до Екатерина II през 18 век, когато по-голямата част от Украйна се оказва интегрирана в Руската империя. През вековете популацията на Украйна е било подложено на поредна непозната доминация: съветска, полска, монголска, литовска или австрийска. 20-ти век беше изключително тежък за украинците. Те устояха на огромния апетит по времето на Сталин – Гладомора, и се озоваха в разгара на въоръжената борба сред Съветския съюз и нацистка Германия по време на Втората международна война.
Тази история изяснява желанието на
Украйна да се разграничи от съветското цяло и да се свърже с Европа и нейните полезности
Тези условия също по този начин разрешават да се разбере смисъла на религията – детайл, който е по едно и също време основополагащ и освобождаващ украинското схващане. От Константинопол Вселенската патриаршия вкарва християнството и византийската цивилизация още през 9 век измежду народите от този район. Ние изиграхме съществена роля в организацията на религиозните общности, които се образуваха към Киевската митрополия, а по-късно и към Московската патриаршия.
Но нейните учения по отношение на разпоредбите на организация и църковното действие, наследени от дългата история на християнството и които отразяват цялата административна и философска мъдрост на света на Източното Средиземноморие, не постоянно са били зачитани от Москва.
Имперската власт искаше да подчини Църквата на своята воля в напъните си да инструментализира религиозното възприятие за своите политически и военни цели. Така от завладяването на Константинопол от османците през 1453 година Москва се стреми да размени Вселенската патриаршия като прогласи, че Москва съставлява „ третия Рим “. Тази дългогодишна политика на Москва е главен фактор за разделянето на православния свят.
От 19 век инструментализирането на религията от Москва се съчетава с новаторските хрумвания на немския шовинизъм. Вдъхновена от пангерманизма, новата идеология на панславизма, орган на съветската външна политика, придобива набожен съставен елемент. Това е концепцията, че църквите би трябвало да се провеждат съгласно правилото на етническата принадлежност, чийто централен маркер би бил езикът. Това е този метод, който Вселенската патриаршия на Константинопол жигосах през 1872 година като разкол (ерес на етнофилетизма, форма на църковен расизъм). Той е в жестоко несъгласие с универсализма на евангелското обръщение, както и с правилото на териториално ръководство, който дефинира организацията на нашата черква.
Тази разкол обаче е потребна за задачите на Москва, защото отдалечава славяноезичните вярващи от въздействието на Вселенската патриаршия. Целта на тази тактика е да се сътвори в границите на Османската империя, а по-късно и под формата на самостоятелна страна, обособена политическа мощ, в услуга на съветския напън към топлите морета. Тя е виновна за омразата сред балканските християни, довела до Балканските войни и жестокостите при започване на 20 век.
По време на Съветския съюз религията беше маргинализирана и потискана. Комунистическата идеология окупира мястото, което заемаше религията, експлоатирана от царската империя. След рухването ѝ, вярата още веднъж беше употребена за идеологически цели. Руската православна черква застана на страната на режима на президента Владимир Путин, изключително след избирането на Негово Блаженство патриарх Кирил през 2009 година Тя интензивно взе участие в насърчаването на идеологията на „ Руский мир “, на съветския свят, съгласно която езикът и религията дават опция да се дефинира едно в съгласие цяло, обхващащо Русия, Украйна, Беларус, както и другите територии на някогашния Съветски съюз и диаспората. Москва (както политическата власт, по този начин и религиозна власт) ще бъде центърът на този свят, чиято задача би била да се бори с декадентските полезности на Запада. Тази идеология съставлява инструмент за легитимиране на съветския експанзионизъм и е основа на неговата евразийска тактика. Връзката с предишното на етнофилетизма и сегашното на съветския свят е явна. Така
вярата се трансформира в гръбнака на идеологията на режима на Путин
Автокефалията на Украинската православна черква, предоставена през 2019 година от Вселенската патриаршия, утежни връзките с Руската черква. Тук се откри към този момент изразеното напрежение, когато Московската патриаршия реши да не взе участие в Светия и Велик събор на Православната черква, призован в Крит през 2016 година
Нахлуването в Украйна на 24 февруари тласна поляризацията до краен лимит. Двусмислената позиция на патриарх Кирил във връзка с войната и поддръжката за политиката на президента Путин провокираха мощна рецензия в православния свят и отвън него. Православните в Украйна, които избраха да останат под опеката на Руската черква, също показаха своето отрицание.
Така се задълбочи и разшири разделянето в православния свят. Някои църкви са съгласни с Вселенската патриаршия; други, чиито страни са прекомерно подвластни от Русия, сляпо поддържат Московската патриаршия; трети избират да запазят съучастническо безмълвие. Междувременно Руската черква употребява средствата на страната, с цел да откри своето въздействие върху каноничната територия на другите църкви, макар най-елементарните правила на църковната организация на Православието. Нейните намеси в Африка се показват като наказателни дейности против Александрийската патриаршия за признаването на автокефалията на Православната черква на Украйна. Очевидно е, че в тези условия миротворческата роля на Църквата става доста сложна.
Какво значи това за дебатите отвън църковните среди? Това още един път демонстрира възходящата роля на религиозния фактор в главните световни проблеми. Идеологиите отслабват една след друга. Краят на комунизма остави огромна празнина в една част от света, която живееше под неговото владичество, и в други популации, които бяха вложили очакванията си в него. Кризата на глобализацията и либерализма също основава дълбоки разочарования и рискови негодувания. В този пейзаж на рухващи материалистични идеологии духовното се завръща все по-силно. Това завръщане обаче може да съставлява заплаха, в случай че не бъде изразено съгласно подходи, интегриращи мъдростта на религиозните обичаи, извлечени от наследството на великите цивилизации от предишното.
Грешките в разпознаването, ересите, не са незначителни феномени, които интересуват единствено няколко духовници и няколко учени. Напротив, те имат доста съществени последствия за духовния и материалния живот. Източникът на проблемите е инструментализирането на религията от артисти, които постоянно нямат същинска религия.
Руското православие е огромно благосъстояние за Православието и за целия свят. Руското православие даде голям интелектуален, нравствен и живописен принос. За страдание беше жертва на намесата на съветската политическа власт. Съветското подтисничество аргументи безпорядък, лишавайки цели генерации от благословението на вярата и мъдростта на Църквата. Неоимперският режим, в своята потребност да се укрепи, черпи от това, което му се струваше скъп политически капитал: обновеното религиозно възприятие на съветския народ. За страдание, той съумя да поведе част от православното духовенство по този път. Преди всичко то
възприе и затвърди еретическите подходи на царския режим
в подтекста на слабото познаване на църковните правила, което частично се дължи и на духовния крах от руския интервал.
Последствията са доста съществени. Етно-религиозният фанатизъм, насаждан в съветската юноша, задушава вероятностите за мир и помиряване. Православният свят е разграничен и тази фрагментация се проектира върху бедните страни, чиито хора се надяваха да намерят избавление във вярата. Преди всичко това вреди на Руската черква, защото рано или късно хората ще осъзнаят крайностите на една черква, подчинена на цели, които нямат нищо общо с нейната първична задача.
Дами и господа, скъпи другари,
Специалистите по интернационалните връзки от време на време са склонни да пренебрегват или маргинализират ролята и смисъла на религиозния фактор, достоверен или манипулиран. Ние обаче навлязохме в интервал, в който този фактор става все по-голям. Теолозите и другите експерти по въпроси, свързани с действието на църквите, безспорно би трябвало да се отворят към други вероятности и да развиват разговор с други научни дисциплини. Важно е също по този начин експертите в региона на обществените и политическите науки и интернационалните връзки да преодолеят известно съмнение към задълбочаването на религиозните въпроси. Разбирането за новия свят, който се образува пред очите ни, не може да пренебрегне религиозния факт. Благодаря за вашето внимание!
Източник:
Украинската война, предизвикана от несправедливата експанзия на Русия през февруари 2022 година, съставлява най-тежката европейска геополитическа и филантропична рецесия от края на Втората международна война, съпроводена с жертването на огромен брой украинци, руснаци и други, както и с унищожаването на цяла страна. Можеше ли да се чака такова злополучие?
Специалистите по интернационалните връзки се пробват да обяснят тази обстановка, като се базират на изискванията в края на Студената война. Сгреши ли Западът, като се възползва от разпадането на Съветския съюз, с цел да откри въздействието си на Изток? Дали смяната в главните салда в Европа разсъни още веднъж старите страхове за допустимо заграждане на Русия?
От друга страна, по какъв начин да не вземем поради
желанието за самостоятелност на народите,
живели под руско подтисничество? Как да не отговорим с актове на взаимност на изоставянето на Източна Европа на господството на Москва в името на системата от зони на въздействие, основана от Ялтенските съглашения?
Този спор безспорно е състоятелен. Визията на нашата Църква обаче е оттатък тези сегашни вероятности. Нейният взор се корени повече в историята като цяло и в частност в църковната история. Ние считаме, че източникът на нашите несгоди е разследване от неточности в преценката във връзка с въпроси, свързани с вярата. Именно заради тази причина ние се идентифицираме с термина „ православие “– обективна и правдива религия.
Православната черква изигра фундаментална роля за появяването на тези две действителности, както обособени, по този начин и преплетени – Русия и Украйна. Мястото на драмата е пресечната точка на двойния кръстопът сред Европа и Азия. На първо място, провлака сред Балтийско и Черно море, основна ос за търговията сред Северна Европа и Източното Средиземноморие. Перпендикулярно на този кулоар, в южната част на днешна Украйна, се образува кулоар, отворен за придвижване на нации, през който са минали няколко поредни нашествия. Търговската функционалност разреши структурирането на властта и отварянето към цивилизацията и към външния свят. Вълните от нашествия и алчността на близките сили, въпреки това, постоянно разрушаваха политическите структури и подлагаха популацията на голямо страдалчество. Именно тази диалектика сред построяването и разрушаването изяснява появяването на украинската еднаквост.
Пространствената политическа карта на днешна Украйна е променяла формата си неведнъж през вековете, от Киевска Рус през 9 век до Екатерина II през 18 век, когато по-голямата част от Украйна се оказва интегрирана в Руската империя. През вековете популацията на Украйна е било подложено на поредна непозната доминация: съветска, полска, монголска, литовска или австрийска. 20-ти век беше изключително тежък за украинците. Те устояха на огромния апетит по времето на Сталин – Гладомора, и се озоваха в разгара на въоръжената борба сред Съветския съюз и нацистка Германия по време на Втората международна война.
Тази история изяснява желанието на
Украйна да се разграничи от съветското цяло и да се свърже с Европа и нейните полезности
Тези условия също по този начин разрешават да се разбере смисъла на религията – детайл, който е по едно и също време основополагащ и освобождаващ украинското схващане. От Константинопол Вселенската патриаршия вкарва християнството и византийската цивилизация още през 9 век измежду народите от този район. Ние изиграхме съществена роля в организацията на религиозните общности, които се образуваха към Киевската митрополия, а по-късно и към Московската патриаршия.
Но нейните учения по отношение на разпоредбите на организация и църковното действие, наследени от дългата история на християнството и които отразяват цялата административна и философска мъдрост на света на Източното Средиземноморие, не постоянно са били зачитани от Москва.
Имперската власт искаше да подчини Църквата на своята воля в напъните си да инструментализира религиозното възприятие за своите политически и военни цели. Така от завладяването на Константинопол от османците през 1453 година Москва се стреми да размени Вселенската патриаршия като прогласи, че Москва съставлява „ третия Рим “. Тази дългогодишна политика на Москва е главен фактор за разделянето на православния свят.
От 19 век инструментализирането на религията от Москва се съчетава с новаторските хрумвания на немския шовинизъм. Вдъхновена от пангерманизма, новата идеология на панславизма, орган на съветската външна политика, придобива набожен съставен елемент. Това е концепцията, че църквите би трябвало да се провеждат съгласно правилото на етническата принадлежност, чийто централен маркер би бил езикът. Това е този метод, който Вселенската патриаршия на Константинопол жигосах през 1872 година като разкол (ерес на етнофилетизма, форма на църковен расизъм). Той е в жестоко несъгласие с универсализма на евангелското обръщение, както и с правилото на териториално ръководство, който дефинира организацията на нашата черква.
Тази разкол обаче е потребна за задачите на Москва, защото отдалечава славяноезичните вярващи от въздействието на Вселенската патриаршия. Целта на тази тактика е да се сътвори в границите на Османската империя, а по-късно и под формата на самостоятелна страна, обособена политическа мощ, в услуга на съветския напън към топлите морета. Тя е виновна за омразата сред балканските християни, довела до Балканските войни и жестокостите при започване на 20 век.
По време на Съветския съюз религията беше маргинализирана и потискана. Комунистическата идеология окупира мястото, което заемаше религията, експлоатирана от царската империя. След рухването ѝ, вярата още веднъж беше употребена за идеологически цели. Руската православна черква застана на страната на режима на президента Владимир Путин, изключително след избирането на Негово Блаженство патриарх Кирил през 2009 година Тя интензивно взе участие в насърчаването на идеологията на „ Руский мир “, на съветския свят, съгласно която езикът и религията дават опция да се дефинира едно в съгласие цяло, обхващащо Русия, Украйна, Беларус, както и другите територии на някогашния Съветски съюз и диаспората. Москва (както политическата власт, по този начин и религиозна власт) ще бъде центърът на този свят, чиято задача би била да се бори с декадентските полезности на Запада. Тази идеология съставлява инструмент за легитимиране на съветския експанзионизъм и е основа на неговата евразийска тактика. Връзката с предишното на етнофилетизма и сегашното на съветския свят е явна. Така
вярата се трансформира в гръбнака на идеологията на режима на Путин
Автокефалията на Украинската православна черква, предоставена през 2019 година от Вселенската патриаршия, утежни връзките с Руската черква. Тук се откри към този момент изразеното напрежение, когато Московската патриаршия реши да не взе участие в Светия и Велик събор на Православната черква, призован в Крит през 2016 година
Нахлуването в Украйна на 24 февруари тласна поляризацията до краен лимит. Двусмислената позиция на патриарх Кирил във връзка с войната и поддръжката за политиката на президента Путин провокираха мощна рецензия в православния свят и отвън него. Православните в Украйна, които избраха да останат под опеката на Руската черква, също показаха своето отрицание.
Така се задълбочи и разшири разделянето в православния свят. Някои църкви са съгласни с Вселенската патриаршия; други, чиито страни са прекомерно подвластни от Русия, сляпо поддържат Московската патриаршия; трети избират да запазят съучастническо безмълвие. Междувременно Руската черква употребява средствата на страната, с цел да откри своето въздействие върху каноничната територия на другите църкви, макар най-елементарните правила на църковната организация на Православието. Нейните намеси в Африка се показват като наказателни дейности против Александрийската патриаршия за признаването на автокефалията на Православната черква на Украйна. Очевидно е, че в тези условия миротворческата роля на Църквата става доста сложна.
Какво значи това за дебатите отвън църковните среди? Това още един път демонстрира възходящата роля на религиозния фактор в главните световни проблеми. Идеологиите отслабват една след друга. Краят на комунизма остави огромна празнина в една част от света, която живееше под неговото владичество, и в други популации, които бяха вложили очакванията си в него. Кризата на глобализацията и либерализма също основава дълбоки разочарования и рискови негодувания. В този пейзаж на рухващи материалистични идеологии духовното се завръща все по-силно. Това завръщане обаче може да съставлява заплаха, в случай че не бъде изразено съгласно подходи, интегриращи мъдростта на религиозните обичаи, извлечени от наследството на великите цивилизации от предишното.
Грешките в разпознаването, ересите, не са незначителни феномени, които интересуват единствено няколко духовници и няколко учени. Напротив, те имат доста съществени последствия за духовния и материалния живот. Източникът на проблемите е инструментализирането на религията от артисти, които постоянно нямат същинска религия.
Руското православие е огромно благосъстояние за Православието и за целия свят. Руското православие даде голям интелектуален, нравствен и живописен принос. За страдание беше жертва на намесата на съветската политическа власт. Съветското подтисничество аргументи безпорядък, лишавайки цели генерации от благословението на вярата и мъдростта на Църквата. Неоимперският режим, в своята потребност да се укрепи, черпи от това, което му се струваше скъп политически капитал: обновеното религиозно възприятие на съветския народ. За страдание, той съумя да поведе част от православното духовенство по този път. Преди всичко то
възприе и затвърди еретическите подходи на царския режим
в подтекста на слабото познаване на църковните правила, което частично се дължи и на духовния крах от руския интервал.
Последствията са доста съществени. Етно-религиозният фанатизъм, насаждан в съветската юноша, задушава вероятностите за мир и помиряване. Православният свят е разграничен и тази фрагментация се проектира върху бедните страни, чиито хора се надяваха да намерят избавление във вярата. Преди всичко това вреди на Руската черква, защото рано или късно хората ще осъзнаят крайностите на една черква, подчинена на цели, които нямат нищо общо с нейната първична задача.
Дами и господа, скъпи другари,
Специалистите по интернационалните връзки от време на време са склонни да пренебрегват или маргинализират ролята и смисъла на религиозния фактор, достоверен или манипулиран. Ние обаче навлязохме в интервал, в който този фактор става все по-голям. Теолозите и другите експерти по въпроси, свързани с действието на църквите, безспорно би трябвало да се отворят към други вероятности и да развиват разговор с други научни дисциплини. Важно е също по този начин експертите в региона на обществените и политическите науки и интернационалните връзки да преодолеят известно съмнение към задълбочаването на религиозните въпроси. Разбирането за новия свят, който се образува пред очите ни, не може да пренебрегне религиозния факт. Благодаря за вашето внимание!
Източник:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ